Подаръкът...

Подаръкът....онова нещо, за което всички тръпнат по време на празниците....Единственото време в годината , когато човек се замисля дали наистина е бил добър. Добър ли е бил наистина той ? Кое измерва добротата му ? Да не би да е неговата щедрост ? Да не би да е факта ,че е метнал жълти стотинки на някой просяк или е направил дарение чрез СМС ?
Добре , че са бедните да ни карат да се чувстваме добре. Добре ,че са бездомните да ни накарат да се почувстваме уютно в нашите домове, докато те са навън, страдайки, умирайки в това, което ние наричаме ГРАДЪТ, където всеки успява, всички са щастливи и т.н. Всъщност Дядо Коледа грижи ли се за тях, или само за ония , които имат пари ?

Голяма мизерия беше. Студът не беше качествен, снегът не беше качествен, самата зима не беше качествена....чувствата бяха фалшиви....надеждите ни - разбити.

Но никой не бягаше от това, всеки го беше приел за даденост, сякаш то само по себе си щеше да се оправи. Те си искаха комфорта и сигурността. Искаха да починат няколко дни и после пак към черното ежедневие. Малките искаха все повече и повече подаръци.

Аз не искам много...Искам само да променя света. Toва исках за подарък. Исках да видя онова универсално събуждане на заспалите души, готови да си върнат това , което първоначално беше тяхно - свободата...Свободата да са щастливи, свободата да обичат, свободата да чувстват....Те бяха безцветни души готови да бъдат боядисани, а аз неслучайно съм кръстен на велик художник...

Снежец.

19 декември.
Балкански студ. Онзи студ, който увеличи продажбите на ракия...
Но странното беше друго. Нещо липсваше. Сякаш всички усещаха липсата му, но не знаеха какво точно е.
Беше снегът...
И не трябва да си най-умния ,за да забележиш разликата. Когато вали сняг, цялата рода се събира на топло у дома. И снегът много изчиства, кара градът да сияе. Но уви сега не е така...Сега е смесица между цветовете късната есен и зимния студ. И оттам е сухият студ ....и то не е само студът...Без снега сякаш изсъхнаха и настроенията на повечето. Може би едно от малките неща, които караха обикновения човек да се усмихне , да се възхити, беше снегът, а той липсваше. Освен парите, освен времето, липсваше и снегът....и тогава може би се пречупихме. Колкото и да се опитвахме да го обърнем на "коледно настроение" , не беше същото. Нямаше снежни топки, снежни човеци, имаше само студ, градът беше облечен с якето на меланхолията, сякаш людете забравиха и представа за времето. Тъжна гледка беше , особено погледнато през призмата на човек в съмнително състояние толкова рано сутрин....Пред очите ни се утвърждаваше силата на Природата, а може би и от Вселената, никой не знаеше. Поне никой трезвен не знаеше.

Времената се променяха , хората се променяха, наркотиците се променяха, а това можеше да бъде началото на едно приключение на човек , родил се в свят, в който може би трябва да ти е една идейка интересно и забавно, за да оцелееш.

Мисъл, по време на нощна смяна...

Хората....Ние сме едни уникални същества. Наистина една странна придобивка на тази прекрасна планета, но придобивка пълна с изненади.
Ние хората сме свикнали да говорим и сляпо да вярваме, че ние сме на върха на Дарвиновата еволюция, но дали е така, нека да видим.
Забелязали ли сте, че само ние хората убиваме членове на други видове същества, за лична изгода ? Освен това, ние сме и единствените , които убиваме членовете на собствения си вид , за лична изгода ? Ако не е за собствена изгода, то ще е заради църкавата, защото най- много убииства са ставали в името на Господ и компания. Не е ли това една прекрасна ЧОВЕШКА черта ? Животните не убиват за изгода, а да ядат,да оцеляват, те имат нужда от това, а ние – защото изпитваме някаква първобитна нужда да властваме над нещо, каквото и да е било то. Егоистично не мислите ли ?
Затова природните катаклизми ми носят удоволствие, защото това е просто един начин природата да си каже, че винаги ще има нещо по- силно от нас. А и ми показва , колко всъщност е крехка цялата система, както колко сме крехки ние самите , като индивидуални личности, нашите идеи , мисли и действия.
Ако това не ви стига, ще ви дам още по – приятен пример – некрофилията. Представете си само – да чукаш труп. Един плъх би направил много лоши неща , много отвратителни неща, но никога не би чукал умрял плъх. Е поне сме икономични, няма да се налага да носим цветя за човека, защото така или иначе е грабнал букета.
Сега се замислете защо извънземните просто подминават Земята, а не кацат на нея. Но поне само се задържаме на тази земя, не сме за постоянно , че да и вредим , защото някой ден , ние просто ще се превърнем в прах, и ще сме просто част невидимото...един неуспешен експеримент ще си отлети, и ще дойде време на друг, да ни замести...нашите амбиции, идеи , самите ние ще станем част от самата природа, а природата е вечна..

Неразбран.

Някога изпитвали ли сте чувството , че сте неразбрани, че буквално всяка една ваша дума отива " по дяволите". Аз лично - да, изпитвал съм го и продължавам да го изпитвам...Нима съм виновен ,че човеците не ме слушат...Нима съм виновен ,че тези същества са толкова предубедени, че като трамвай движат само в една посока. Макар и еволюирали, човекът е повече маймуна и от маймуната, а джунглата е огромна, дори и красотите на природата да са заместени с огромни , но все пак празни сгради...Уви, не разбраха , че причината за всяка една караница , всеки един скандал , дори всяка една война е в резултат на нашите опити да наложим наша "собствена" перспектива върху друг/ и . Тук е моментът , в който се губи индивидуалността на личността, тук е моментът когато един (заблуден ) народ може да окаже влияние върху малкото останали хора с индивидуално мислене...Този народ не търпи критика и може да те погълне , така както порно звездите поглъщат соковете на мачо - маймуните. 
Усещам и знам ,че аз не съм уста за тия уши....Гледат ме - хем ме мразят, хем ми се смеят - омразата е техният смях...Въпреки всичко съм спокоен, защото ЧОВЕКЪТ не е цел, а е мост...Към какво ли ? Към един по висш разум, може би и към едно по - висше същество...може и да не разберем. Но нека гнием , нека се умира, така скоростта по този мост се увеличава, затова обичам разрухата ! Извинявам се за цинизма, но нека се има предвид, че във всеки един циник се крие един разочарован идеалист....НАПРЕД КЪМ КРАЯ ! 

Аз съм просто един Зрител.

Животът ,сега засега,ме е  научил да разделям хората на три вида: 

- Тези , които пасивно приемат робската си съдба;
- Тези, които водят "вечната борба" срещу безправието на човека;
и не на последно място :
- Зрители.

Това са хората , които виждат процесите, виждат проблемите на модерния свят, но не бунтуват...Просто казано - не им се занимава. За тях всичко е един театър , една постановка, една трагикомедия...
Моето място е там, сред зрителите. Не съм на този свят да бъда роб, но няма и да водя тази борба , мързи ме.
Защото така или иначе , нашите идеи и амбиции са в "идеалния свят" - светът на идеите, а те са безсмъртни, но ние, хората - не сме.
Освен един театър, нашата роля на тази земя може да се опише по един много просто начин: като да сипвате захар в кафе - захарта ще си остане на дъното, ще "бунтува", докато накрая просто не стане част от кафето, но пак ще се усетим сладкия вкус. Именно този вкус са идеите, а ние ставаме част от вечното , безсмъртното...
Но намирам изпитвам забавление, и до една степен вдъхновение, от целия този процес - от едната страна гледам "роботи" , толкова много хора, а в същото време такава нищета, толкова големи градове, а всъщност- толкова празно....а от другата страна гледам хора, посветили живота си за една идея, за една мечта, може би за един по - добър свят. Но , ако светът беше по- добър и по - справедлив , хората като мен нямаше да имат място в него....Да се забавляват от цялата тази разруха, от това унищожение...мислейки ,че сме толкова силни и важни , а в същото време - толкова слаби и незначителни, живеещи винаги на ръба...
Затова е най- хубаво , да седнеш , да се облегнеш, и да се порадваш едни хубави 50-60-70 години на тази сцена, като се има предвид , че освен и зрител , човекът е и актьор, и може да си напише собствен сценарий.
Другата ирония е , че хората се приспособиха , могат да преживяват дълги години, но не знаят как да живеят. Разполагаме с цялото време на света, но не можем да намерим време да се поразходим и да се насладим на даровете на настоящето...Нищо , в крайна сметка , нали знаете : "Каквото и да ядеш, изходът е само един"....

Те....

Винаги съм се възхищавал от силата на невежеството на обществото, защото то има уникалната възможност да приобщава към себе си хора с индивидуално мислене , с критика към изродената система, с желанието да бъдат свободни...това общество, основано върху готов модел, разбира се, с нужното средство: телевизията... Губейки се трезвото мислене, ние се загубваме в един лабиринт от морални падения, свръх-вражеска зона, не можеш да избягаш...Но все пак, животът не трябва да бъде едно безопасно пътуване с лек завършек....То трябва да бъде нещо крайно, нещо толкова опасно, толкова безсърдечно , толкова извратено, че когато стигнеш края , да си кажеш "Леле какво пътешествие"...тежки години... но се усеща пламъкът на мисълта, на действията...Какво правим - не знаем , но знаем ,че сме в правилнилната посока...Усеща се енергията на милиони събрани души, готови да се свържат с висшето АЗ. Някога замисляли ли сте се, че нашите тела умират, а душите ни са безсмъртни ? Телевизията , затъпявайки тези чувства, успешно изтрива тази връзка, замествайки я с две крайности : Рай и Ад. А една успешна система се гради върху това обществото да има модели на добро и зло, които са независими от рая и ада...Енергията продължава, пътуването също....

Трудът...

Работата, трудът...все неща, които сме свикнали да приемаме за нормални. Става се рано сутрин, закусва се, бързо бързо през тоалетната, 8-12 часова смяна на работа, прибиране и спане. Това е мечтата, която всички следват. Но защо го правим ? Пред кого трябва да се доказваме, че трябва да работим ? Ако това е мечтата на мнозина, то нека ме наричат луд, нека ме сочат с пръст, не ме интересува. Всички наши природни ресурси са ни отнети от малцина и ни карат нас, жителите на тази земя да се трудим за нещо, което може да бъде свършено за отрицателно време от машина, имайки предвид технологичното развитие. Но на това ни учат, да консумираме, да се възхищаваме на нещата , които рекламират, които поначало трябва да са наша собственост. 
Втълпявано ни е , че учителите са безгрешни, възрастните са мъдри философи, че религията е духовният път на човека, и ако някога поставим под въпрос тези неща , подлежим на жестоко усмиване и болезнена критика. Но се смея аз , на вий заблудени люде, нека продължи вашият празен живот....Аз вярвам в духовната хармония между човека и природата , а не между човека и "хартията", заради която работи, ограбва, убива, мечтае и умира....Поставям под въпрос всичко, особено нещата , които имат реклама, а да не говорим за нещата , които ми казват " управляващите". Дори не вярвам на часа, дори не вярвам на часовника, библията...защото това са неща, казани, написани и създадени от човека, а всичко създадено от човека е смъртно, защото той самият е смъртен. 

Тоз' и оноз' свят.

Все още живея с мисълта , че някой ден ще намерим обясненията за нещата от живота и живота от нещата. Ще разберем кога изгубихме възможността за "Големия скок"....За онази все отдалечаща се утопия, за която са умрели и тези преди нас....Тези преди нас са си представяли фантастичен свят, къде всяка противна на човека работа ще бъде изпълнявана от машина, където човек ще може да се развива духовно, да намери себе си.
Но то какво стана....
Яд ме е , не толкова ,че хората станаха роби (отново), а повече заради това ,че станаха роби на това , което няма душа, на материята, на простия предмет.....Това , което бе само потребност, се превърна в необходимост, но смешното е ,че колкото и да си обогатяват лукса, техните души обедняват, стават безцветни....И малко хора успяваха да оцеляват, но тези които го се спасяваха, не бяха случайни...Те бяха бунтовници, те бяха усмихнаните, лудите, чийто деяния бяха просто един резултат от максималното възполване на неограничените възможности в този изродски свят. Можеше да погледнеш на изток рано сутринта, и сред унищожението да видиш как светлината все пак успяваше да надделее. За един непромит ум , тази светлина беше "Здравей от Вселената", за другите  -"Господ".  И в този момент ми става изключително смешно ,че живеем в свят където, ако кажеш на човек , че има невидим човек в облаците , той ще ти се довери, но ако кажеш ,че една пейка е боядисана, той ще я докосне , за да се увери. Толкова е трагично, че чак е смешно, но пък хората , които вземат живота насериозно , които виждат в него нещо повече от едно истинско и страстно забавление, просто не го разбират, а може би и не трябва.

Събуждането на нормалния.

Някак си различна година. Едни си отвориха очите, други си отвориха ума, трети просто си се отвориха взаимно...Усещаше се енергията как беше навсякъде, независимо дали беше позитивна или негативна, тя се усещаше... и беше силна, и трябваше да избие на някъде. С това си обяснявам всичко, на един човек в един момент му омръзва "стандартното" и това , което беше прието за нормално, и както всеки индивид от изроденото консуматорско общество, той искаше екшън, той искаше шоу, но най - много искаше промяна. Но така и не осъзна, че вместо да иска промяна, самият човек може да бъде промяната, която искаше.

И не си мислете, че ви говоря за промяна в политиката - не. Говорех за промените , които вълнуваха дребния човек, този , чийто криле на възможностите и въображението бяха отрязани от ножицата на онуй, което се наричаше Системата ( или "живот" за болшинството).

Хората искаха да бъдат изродите, които всъщност са, без да се срамуват от това, което са. И нямаше сила , която можеше да спре това желание....Макар и в края , усеща се този бунт. Този бунт между лудите и нормалните, между душевното и материалното, между душата и тялото.

И така , светът който всеки го беше приел както си искаше , се бе превърнал в един универсален въпросителен знак, защото никой не знаеше какво предстои...Дори и аз не знаех и все още не знам....но друго не исках....И да имах възможност, пак щях да избера да съм точно тук, по това време, защото аз, както и вие, сме част от големия проблем, и в същото време - част от голямото решение. И докато не направите подсъзнателното - съзнателно, то то ще контролира вашия живот, а вие ще го наричате "съдба"....