Събуждането на нормалния.

Някак си различна година. Едни си отвориха очите, други си отвориха ума, трети просто си се отвориха взаимно...Усещаше се енергията как беше навсякъде, независимо дали беше позитивна или негативна, тя се усещаше... и беше силна, и трябваше да избие на някъде. С това си обяснявам всичко, на един човек в един момент му омръзва "стандартното" и това , което беше прието за нормално, и както всеки индивид от изроденото консуматорско общество, той искаше екшън, той искаше шоу, но най - много искаше промяна. Но така и не осъзна, че вместо да иска промяна, самият човек може да бъде промяната, която искаше.

И не си мислете, че ви говоря за промяна в политиката - не. Говорех за промените , които вълнуваха дребния човек, този , чийто криле на възможностите и въображението бяха отрязани от ножицата на онуй, което се наричаше Системата ( или "живот" за болшинството).

Хората искаха да бъдат изродите, които всъщност са, без да се срамуват от това, което са. И нямаше сила , която можеше да спре това желание....Макар и в края , усеща се този бунт. Този бунт между лудите и нормалните, между душевното и материалното, между душата и тялото.

И така , светът който всеки го беше приел както си искаше , се бе превърнал в един универсален въпросителен знак, защото никой не знаеше какво предстои...Дори и аз не знаех и все още не знам....но друго не исках....И да имах възможност, пак щях да избера да съм точно тук, по това време, защото аз, както и вие, сме част от големия проблем, и в същото време - част от голямото решение. И докато не направите подсъзнателното - съзнателно, то то ще контролира вашия живот, а вие ще го наричате "съдба"....