Работата, трудът...все неща, които сме свикнали да приемаме за нормални. Става се рано сутрин, закусва се, бързо бързо през тоалетната, 8-12 часова смяна на работа, прибиране и спане. Това е мечтата, която всички следват. Но защо го правим ? Пред кого трябва да се доказваме, че трябва да работим ? Ако това е мечтата на мнозина, то нека ме наричат луд, нека ме сочат с пръст, не ме интересува. Всички наши природни ресурси са ни отнети от малцина и ни карат нас, жителите на тази земя да се трудим за нещо, което може да бъде свършено за отрицателно време от машина, имайки предвид технологичното развитие. Но на това ни учат, да консумираме, да се възхищаваме на нещата , които рекламират, които поначало трябва да са наша собственост.
Втълпявано ни е , че учителите са безгрешни, възрастните са мъдри философи, че религията е духовният път на човека, и ако някога поставим под въпрос тези неща , подлежим на жестоко усмиване и болезнена критика. Но се смея аз , на вий заблудени люде, нека продължи вашият празен живот....Аз вярвам в духовната хармония между човека и природата , а не между човека и "хартията", заради която работи, ограбва, убива, мечтае и умира....Поставям под въпрос всичко, особено нещата , които имат реклама, а да не говорим за нещата , които ми казват " управляващите". Дори не вярвам на часа, дори не вярвам на часовника, библията...защото това са неща, казани, написани и създадени от човека, а всичко създадено от човека е смъртно, защото той самият е смъртен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар