Снежец.

19 декември.
Балкански студ. Онзи студ, който увеличи продажбите на ракия...
Но странното беше друго. Нещо липсваше. Сякаш всички усещаха липсата му, но не знаеха какво точно е.
Беше снегът...
И не трябва да си най-умния ,за да забележиш разликата. Когато вали сняг, цялата рода се събира на топло у дома. И снегът много изчиства, кара градът да сияе. Но уви сега не е така...Сега е смесица между цветовете късната есен и зимния студ. И оттам е сухият студ ....и то не е само студът...Без снега сякаш изсъхнаха и настроенията на повечето. Може би едно от малките неща, които караха обикновения човек да се усмихне , да се възхити, беше снегът, а той липсваше. Освен парите, освен времето, липсваше и снегът....и тогава може би се пречупихме. Колкото и да се опитвахме да го обърнем на "коледно настроение" , не беше същото. Нямаше снежни топки, снежни човеци, имаше само студ, градът беше облечен с якето на меланхолията, сякаш людете забравиха и представа за времето. Тъжна гледка беше , особено погледнато през призмата на човек в съмнително състояние толкова рано сутрин....Пред очите ни се утвърждаваше силата на Природата, а може би и от Вселената, никой не знаеше. Поне никой трезвен не знаеше.

Времената се променяха , хората се променяха, наркотиците се променяха, а това можеше да бъде началото на едно приключение на човек , родил се в свят, в който може би трябва да ти е една идейка интересно и забавно, за да оцелееш.