Аз съм просто един Зрител.

Животът ,сега засега,ме е  научил да разделям хората на три вида: 

- Тези , които пасивно приемат робската си съдба;
- Тези, които водят "вечната борба" срещу безправието на човека;
и не на последно място :
- Зрители.

Това са хората , които виждат процесите, виждат проблемите на модерния свят, но не бунтуват...Просто казано - не им се занимава. За тях всичко е един театър , една постановка, една трагикомедия...
Моето място е там, сред зрителите. Не съм на този свят да бъда роб, но няма и да водя тази борба , мързи ме.
Защото така или иначе , нашите идеи и амбиции са в "идеалния свят" - светът на идеите, а те са безсмъртни, но ние, хората - не сме.
Освен един театър, нашата роля на тази земя може да се опише по един много просто начин: като да сипвате захар в кафе - захарта ще си остане на дъното, ще "бунтува", докато накрая просто не стане част от кафето, но пак ще се усетим сладкия вкус. Именно този вкус са идеите, а ние ставаме част от вечното , безсмъртното...
Но намирам изпитвам забавление, и до една степен вдъхновение, от целия този процес - от едната страна гледам "роботи" , толкова много хора, а в същото време такава нищета, толкова големи градове, а всъщност- толкова празно....а от другата страна гледам хора, посветили живота си за една идея, за една мечта, може би за един по - добър свят. Но , ако светът беше по- добър и по - справедлив , хората като мен нямаше да имат място в него....Да се забавляват от цялата тази разруха, от това унищожение...мислейки ,че сме толкова силни и важни , а в същото време - толкова слаби и незначителни, живеещи винаги на ръба...
Затова е най- хубаво , да седнеш , да се облегнеш, и да се порадваш едни хубави 50-60-70 години на тази сцена, като се има предвид , че освен и зрител , човекът е и актьор, и може да си напише собствен сценарий.
Другата ирония е , че хората се приспособиха , могат да преживяват дълги години, но не знаят как да живеят. Разполагаме с цялото време на света, но не можем да намерим време да се поразходим и да се насладим на даровете на настоящето...Нищо , в крайна сметка , нали знаете : "Каквото и да ядеш, изходът е само един"....