Все още живея с мисълта , че някой ден ще намерим обясненията за нещата от живота и живота от нещата. Ще разберем кога изгубихме възможността за "Големия скок"....За онази все отдалечаща се утопия, за която са умрели и тези преди нас....Тези преди нас са си представяли фантастичен свят, къде всяка противна на човека работа ще бъде изпълнявана от машина, където човек ще може да се развива духовно, да намери себе си.
Но то какво стана....
Яд ме е , не толкова ,че хората станаха роби (отново), а повече заради това ,че станаха роби на това , което няма душа, на материята, на простия предмет.....Това , което бе само потребност, се превърна в необходимост, но смешното е ,че колкото и да си обогатяват лукса, техните души обедняват, стават безцветни....И малко хора успяваха да оцеляват, но тези които го се спасяваха, не бяха случайни...Те бяха бунтовници, те бяха усмихнаните, лудите, чийто деяния бяха просто един резултат от максималното възполване на неограничените възможности в този изродски свят. Можеше да погледнеш на изток рано сутринта, и сред унищожението да видиш как светлината все пак успяваше да надделее. За един непромит ум , тази светлина беше "Здравей от Вселената", за другите -"Господ". И в този момент ми става изключително смешно ,че живеем в свят където, ако кажеш на човек , че има невидим човек в облаците , той ще ти се довери, но ако кажеш ,че една пейка е боядисана, той ще я докосне , за да се увери. Толкова е трагично, че чак е смешно, но пък хората , които вземат живота насериозно , които виждат в него нещо повече от едно истинско и страстно забавление, просто не го разбират, а може би и не трябва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар