Подаръкът...

Подаръкът....онова нещо, за което всички тръпнат по време на празниците....Единственото време в годината , когато човек се замисля дали наистина е бил добър. Добър ли е бил наистина той ? Кое измерва добротата му ? Да не би да е неговата щедрост ? Да не би да е факта ,че е метнал жълти стотинки на някой просяк или е направил дарение чрез СМС ?
Добре , че са бедните да ни карат да се чувстваме добре. Добре ,че са бездомните да ни накарат да се почувстваме уютно в нашите домове, докато те са навън, страдайки, умирайки в това, което ние наричаме ГРАДЪТ, където всеки успява, всички са щастливи и т.н. Всъщност Дядо Коледа грижи ли се за тях, или само за ония , които имат пари ?

Голяма мизерия беше. Студът не беше качествен, снегът не беше качествен, самата зима не беше качествена....чувствата бяха фалшиви....надеждите ни - разбити.

Но никой не бягаше от това, всеки го беше приел за даденост, сякаш то само по себе си щеше да се оправи. Те си искаха комфорта и сигурността. Искаха да починат няколко дни и после пак към черното ежедневие. Малките искаха все повече и повече подаръци.

Аз не искам много...Искам само да променя света. Toва исках за подарък. Исках да видя онова универсално събуждане на заспалите души, готови да си върнат това , което първоначално беше тяхно - свободата...Свободата да са щастливи, свободата да обичат, свободата да чувстват....Те бяха безцветни души готови да бъдат боядисани, а аз неслучайно съм кръстен на велик художник...